Един поглед към елементите на детската литература от старши редактор Мелиса Менлъв.
Книгите с картинки изглеждат простички, нали? Е, такъв е и замисълът. Както при повечето книги обаче, зад Over and Under the Snow („Над и под снега“) стоят години труд, разговори, редакции, нетърпение, тревога и вдъхновение.
Принципите, на които се подчинява добрата книга с илюстрации, са обект на доста по-обширна дискусия, която не би се събрала в един пост в блога, но все пак Over and Under ни предлага приятен повод да разгледаме някои от способите, с които книгите за деца постигат силно въздействие с малко думи и с изкуство.
Ритъм/Мелодика
За това как се изгражда ритъм указания няма; не можем да си го купим от ИКЕА. Повечето талантливи писатели явно имат вроден усет за разнообразната мелодика на езика, както и за ефекта, който тя постига – всички, които познавам, работят с мелодиката единствено по усет.
И все пак ефектът в случая е търсен съвсем целенасочено. Ритъмът на изреченията е равномерен; това е ритъмът на движението на скиорите; повтарящият се звук „с“ напомня за свистенето на ските по снега. (Повтарящите се звуци в тези тринайсет думи са няколко. Алитерацията и асонансът пораждат допълнителна връзка между думите извън смисловата такава.) Обърнете внимание и на паузите – това не е низ от думи, който се изчита набързо. Особено фрагментът „скреж в свежестта…“ звучи почти като скоропоговорка. Заедно с пунктуацията това кара читателя несъзнателно да направи три паузи в този кратък текст. Замисълът на Кейт е да ни подтикне да чуем не само думите, а и онова, което е между тях и което е не по-малко важно: просторът, тишината на този зимен пейзаж.
Коректност
Хомяк, катерица, мишка – тук те са изобразени донякъде стилизирано, с което подканят читателя да спре, да се зачуди кой кой е. Съотношението в размерите между трите животни обаче умишлено е реалистично, тъй като не е изключено до този момент някои деца да не са виждали хомяк, да речем. Зад всяко добро нехудожествено произведение стоят щателни проучвания от страна на автора, на художника и на проверяващия фактите (винаги трябва някой да провери фактите, за да сте сигурни в тях).
Коректността не крие очарованието на някои други качества на текста, но при все това е от съществено значение. Зад кулисите, при издаването на всяка нехудожествена книга се водят подробни дискусии относно границата между творческата интерпретация (както в текста, така и в илюстрацията) и фактическата информация, която подобни книги трябва да предлагат на децата. Докъде се простират допустимите граници на абстракцията за художествени цели? Доколко подробна и от какво естество точно трябва да бъде включената информация? Кои елементи трябва да се представят чрез въздействие върху чувствата?
Друг пример за внимателно премислен баланс между факт и интерпретация намираме в названието „тайно царство“, използвано няколко пъти в книгата. Едва в края Кейт обяснява, че на английски за пространството под снега, но над земята, си има конкретен термин („subnivean zone“). И двете названия звучат въздействащо – по различни причини, затова и нарочно включихме и двете в книгата.
Връзка
Ските носят момичето сред колоните на дървесните стволове; земеровката тича между колони от лед. Кейт и Крис неспирно чертаят паралели (понякога неусетни, друг път – съвсем откровени) между света отгоре, видимия свят, и скритите светове под снега. Наличието на тази връзка е важно: в почти всяка книга читателят се отъждествява с главния персонаж, тоест връзката на момичето със света под снега е връзката на читателя със света под снега.
В тази книга читателите получават възможността да се отъждествят доста силно с дребните, често забравяни животинки – а колкото по-убедително се отъждествява едно дете със света около себе си, толкова по-силно изживява усещането, че той му принадлежи. А това е изключително въздействащо усещане за детето.
Тайнство
Целият текст спокойно би могъл да се отпечата на страниците с момичето под завивките; подобен край би бил съвсем задоволителен. Крис обаче отново ни изведе навън, под едно небе, обсипано със съзвездия с горски животни, и този акт обагри края във… вълшебство.
За този елемент в книгите не се говори много. Донякъде го отбягваме, тъй като думата „вълшебство“ звучи примамливо, но крие риска хората да не ни приемат на сериозно; основната причина обаче е, че вълшебството се описва трудно и е твърде субективно.
И въпреки това тайнството е скритата съставка на всяка завладяваща книга. То е неочакваният, но идеално пасващ елемент; при появата му присъствието му се оказва напълно оправдано – макар често да ни е трудно да обясним на какво се дължи това. Какви точно са причините за това оправдано присъствие? Не можем да ги назовем категорично.
Според мен за това, че не обсъждаме толкова тайнството, има и друга причина: когато се сблъскат с пленителното, неуловимо усещане за почти схванат смисъл, за почти чута мелодия, много хора бързат към заключението, че те самите – а и останалите – не са успели да вникнат напълно в книгата. А това не е така.
Увлекателността, нюансите на книгата се постига с многопластовост и дълбочина на замисъла. Тайнството поражда усещане за нещо, което все убягва на ума; той се стреми да съпостави множеството рамки на замисъла – както когато налагаме няколко слоя прозрачна хартия, за да съзрем общия образ, изграден от всички тях заедно. Този стремеж хем упражнява ума, хем го забавлява. И означава, че четете точно както трябва.
Именно тайнството ни кара да се връщаме към дадена книга отново и отново; именно то превръща всяко произведение на изкуството в нещо повече от простия сбор от съставните му части.
Мелиса Менлъв е редактор на детска литература, а в свободното си време се занимава и с продажба на книги.
Превод от английски на статия на Chronicle Books