Posted on

Ерик Вейе: Достатъчно е само да затворя очи, за да се свържа с детето, което бях ..


Роден в Лавал, Франция през 1976г., Ерик Вейе е автор и илюстратор на литература за деца и тийнейджъри. Мама на детска градина по текст на Вейе и с илюстрации на Полин Мартен (с която са страхотен творчески тандем) вече е и на български език!

интервю: Никола Шахпазов, превод от френски: Петър Топарев

Как един автор на текстове и илюстрации успява да запази свежестта на творческия си дух?

Опитвам се да отделям свободно време и да намирам места, на които ми хрумват нови идеи. Случва ми се да се потопя в определена среда. За поредицата Лионел (книжна поредица за малко лъвче), например, прекарвах часове в занималнята на една детска градина да наблюдавам 2-3 годишни деца, техните ритуали, движенията им… и да открия идеи, с които да обогатя своя герой –  малкото лъвче от книжката.  

Дали с порастването творенето за деца става по-трудно?

Не мисля. Достатъчно е само да затворя очи, за да се свържа с детето, което бях и което продължва да върши пакости в мен. Трябва само да се вслушам в него и идеите се появяват.

По какъв начин еволюира през годините стилът Ви на автор на текстове и илюстрации?

Преди 10 години започнах със създаването на сюрреалистични колажи, след това нарисувах един абсурден комикс: Смисълът на живота и неговите братя. Винаги се стремя да съпоставям неща, които на пръв поглед си противоречат, за да изникне нещо ново. Това важи както за текста, така и за рисунката.

Занимавате се с детска литература от доста време. Какви глобални тенденции по отношение оформлението и представянето на детските книги бихте откроили?

Най-вече забелязвам свръхпроизводство на детски книжки, което понякога е за сметка на качеството на текстовете. Но това обилно количество също така принуждава издателите да са по-изобретателни и да се впускат в графични и други експерименти, което пък е положително!

Имало ли е момент, в който сте се страхували, че детската книга ще бъде заместена от анимационните филми и компютърните игри?

Може да е странно, но съм убеден, че детските книги имат светло бъдеще. Формата на книгата и начинът, по който тя предава информацията, страница след страница, са много благотворни за децата и не вярвам тя скоро да изчезе. 

Смятате ли, че да си автор едновременно на текста, и на илюстрациите е по-удачно, отколкото само на единия компонент?

Да създаваш едновременно текста и илюстрациите носи голяма наслада: страстта от рисуването захранва с идеи писането, и обратното. Но и работата с друг илюстратор е обогатяващо преживяване: тя предполага текстът да ви „напусне“, за да може илюстраторът да го усвои и да го направи част от свой свят.

Работили сте заедно с художничката Полин Мартен по няколко книжки. Какво ви превръща в добър отбор?

Харесвам нежността и хумора в нейните рисунки, добре се съчетават с абсурдността на текстовете ми.

Има ли нещо специално с което Мама на детска градина се отличава от другите книжки, които сте създали?

Всяка книга е различна. Създавайки Мама на детска градина се потопих в този много особен момент, когато детето трябва да прекъсне връзката с родителите (най-вече с майката), за да поеме към непознатия свят на детската градина и собственото си формиране. Този момент ми се стори много богат на емоции и с голям залог … много подходящ терен за развихряне на въображението. 

Темата за родителството присъства винаги в книгите Ви. Означава ли, че го възприемате като нещо много важно, един вид върхово постижение?

За мен да бъдеш родител е невероятен шанс, но не го възприемам като постижение. Вярвам, че децата се развиват по-добре, когато родителите им имат и други цели в живота освен отглеждането и възпитанието им..

Друга важна тема, най-вече по отношение на Мама на детска градина и Les secrets de l’école (Тайните на училището), е образованието. По какъв начин ученето може да се превърне повече в приключение и по-малко в институционализиран процес? 

Смятам най-вече, че би имало благотворен ефект да се преподава философия на децата – от 5-6 годишна възраст и през цялото училище. Децата си поставят много житейски въпроси и училището би следвало да бъде място за разсъждение по тези въпроси. За да не се събудят една сутрин на 34 години и да си кажат: „Ха, какъв е смисълът на живота ми, никога не съм се замислял?!“ 

Мама на детска градина ли е първата ви преведена на български книга?

Да и съм много щастлив!

Коя от книгите Ви донесе най-голямо удоволетворение?

Обичам всичките си книги, но Мon imagier après la tempète (Картинки за след бурята) е сред любимите ми. Когато книгата се случва сред шеги и закачки винаги е добър знак, а с тази наистина много се смях.

Лъвчето Лионел е сред любимите Ви герои. Какво Ви кара да се завръщате към приключенията му и да очакваме ли нови книжки с него?

Съдадох този герой, за да се доближа до най-малките, 2-3 годишните, които често са истински „вулкани“. Те непрекъснато откриват нещо ново и емоциите, които ги разтърсват са много истински … Скоро ще излязат две нови книжки: Le sapin de Lionel (Елхата на Лионел) и Lionel et le perroquet (Папагалът на Лионел), в които се разказва за отварянето към другия и усвояването на езика, и които, надявам се, ще накарат малчуганите да се забавляват.  

Мислили сте някога да промените жанра и да опитате нещо различно от детските книги?

Да, бих искал да запиша музика с абсурдни текстове, а също така много искам да режисирам филм!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *