Рейчъл Уудуорд (Rachel Woodward) e канадска писателка, която живее в Танзания и чиято първа детска книга излезе съвсем наскоро. В „Навън, навън, далеч оттук“ („Out, Out, Away From Here“, издадена от Flying Eye Books) тя разказва за начините, по които едно дете се запознава с чувствата си. Заедно с разкошните илюстрации на Санг Миао (Sang Miao), книжката ни е една от любимите и служи като красив наръчник по „чувстване“.
Рейчъл е била тихо и резервирано дете с бушуващи вътре в нея чувства. Често тряскала врати или свивала юмруци, за да изрази бурята в себе си. Чувствата й: тъга, гняв, обида, негодувание, намирали място в бележки, кратки истории, дневници, саморъчно направени плакати, поставени на места в къщата, които ще бъдат забелязани от родителите й. “МРАЗЯ ПИАНО” – такава бележка намерил баща й на едната от кухненските стени. Малкото момиче просто давало израз на емоциите си.
Години по-късно, Рейчъл вече е голяма жена, автор на детски книги. Първата й книга “Навън, навън, далеч оттук” разказва именно за чувствата на малкото дете и за това как родителите трябва да подходят, за да му помогнат да ги изрази правилно. Разказът й е илюстриран възхитително от пъстрите образи на Санг Миао.
1. Запомнете: чувствата се изразяват предимно физически
Тантруми, тръшканици, свити юмручета, сумтене. Да назове чувствата на малкото дете си е истинско предизвикателство за възрастния човек. Децата мога само физически да изразяват своите тъга, радост или гняв. Тъй като те все още се учат как точно да овладеят чувството и да го пуснат навън, преди всичко гo изразяват чрез телата си. Можем да помогнем на децата да идентифицират знаците, които тялото им дава, за да изкажат емоциите си.
2. Окуражавайте децата да назовават чувствата си
Задавайте въпроси с отворен край, които подтикват към размисъл. Забравете за въпросите, на които се отговаря само с “да” и “не”. Питайте например: Как се чувстваш днес? Какво се случи, за да се чувстваш по този начин? Какво мога да направя, за да те успокоя или развеселя?
3. Обяснете на детето, че да се чувстваш по определен начин е съвсем нормално.
Да си тъжен, уморен, ядосан, изнервен или превъзбуден – тези чувства са съвсем реални и много важни. Детето трябва да знае, че това е нормално и че и възрастните се чувстват така. Не можем да избираме чувствата си, но бихме могли да изберем начина, по който да ги изразим. “Може да се чувстваш по този начин, но недей да се държиш по еди кой си начин”.
4. Дайте на детето пространство
Децата имат огромна нужда да прекарват време навън – сред чудесата на природата, сред тишината и необятността й. Чувствата имат нужда от пространство, за да се разгърнат.
5. Дайте на детето време
Когато чувствата връхлетят детето – дайте му време. Оставете го за малко самичко, оставете го да преживее емоциите. Пет минути, но насаме.
6. Прочетете му книжка с картинки на глас
Детето разбира, когато му се чете на глас, дори да не може да се изрази по същия начин. Книжките с картинки му дават възможност да задържи, огледа и разбере емоциите.
7. Дайте на чувствата крака
Позволете на детето си да раздвижи чувствата си – буквално! Танцувайте с него, оставете разума и сърцето си на заден план, и заедно се гмурнете в бушуващите във вас чувства. Разходете се, танцувайте, нарисувайте нещо!
8. Помогнете на детето да разбере, че чувствата са нещо временно
“Ти не си това, което чувстваш”, чувствата са просто гости, идват и си отиват. Затова какво бихме могли да направим докато те са ни на гости? Какво можем да научим от тях? Те ще си тръгнат тогава, когато са готови за това. Ще идват, ще си тръгват и ще се връщат обратно.
9. Научете детето, че грижата за себе си ни помага да се грижим и за другите.
Нека се научим да разпознаваме и да се грижим за чувствата си – това е необходимост, която предшества емпатията. Окуражавайки децата да разбират и разпознават собствените си чувства, ще им помогне да наблюдават същите чувства и в другите, и така ще се научат да проявяват съчувствие.
10. Напомняйте на децата, че чувствата са сложно нещо и че това е съвсем в реда на нещата
Чувствата често са много по-сложни. Човек рядко е просто тъжен, или ядосан, или щастлив. Винаги има толкова много нюанси, и на тъгата, и на гнева, и на щастието. Затова е толкова важно да говорим през чувствата си.
Светът на емоциите е чудат и сложен. Това е свят, който всеки от нас носи вътре в себе си – и детето, и възрастният. Напътствайки децата да разпознават емоциите, да ги наблюдават и изразяват, ще им помогнем да бъдат много по-здрави деца, и здрави възрастни в бъдеще. Хора, които са способни да се грижат за себе си, но и за другите.